Постинг
11.02.2010 19:18 -
Под неизменния знак на провала
Още недоизречени, думите на Жак Баро, че Европейският съюз чака от България присъди, и главният прокурор Борис Велчев заедно с министъра на правосъдието Меглена Тачева впрегнаха статистиката, за да обявят, че всъщност магистратите си вършат работата - цели 95% от делата завършвали с присъда. Петно на България лепвали само знаковите дела, в които "ние сме се вторачили". А те били само 5 процента.
Тъкмо тази "добра" новина да грабне сърцата на публиката, и френският посланик я "сюрпризира" със съобщение до медиите по случая "Борилски": "Посланикът на Франция в България г-н Етиен дьо Понсен приема с голямо учудване и неразбиране съдебното решение от 21 януари 2009 г. на великотърновския съд, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж."
Важен момент в този случай е, че
френските криминалисти бързо разкрили
евентуалните извършители, след като иззели веществени доказателства - косми в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата. Разследващите във Франция стигнали до двама съученици на убития варненец - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Установили, че веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите им. Самият Борилски е описан като интелигентен, ведър и много успешен млад човек, който, завършвайки магистратура по право в Сорбоната, работи в престижна компания в Париж. Според едната версия двамата са искали от приятеля си да участва във фалшифициране на пари и документи, а според другата - просто заради грабеж.
Като основни причини за оправдателната присъда в България българските магистрати изтъкват липсата на мотиви за убийството. Подсъдимите твърдят, че са участвали в побой, но след тях е имало други посетители. Доказателствата на френските служби включват и присвоения от подсъдимите телефон на жертвата и негова кредитна карта. Според разследващите
събраният материал е напълно достатъчен
двамата да получат осъдителни присъди. Те обаче са оневинени и от Шуменския районен, и от Великотърновския апелативен съд.
Очевидно казусът влиза в тези 95% "успешни" дела, които не могат да се таксуват като знакови. Но защо тогава се налага да се намесва лично посланикът на чуждата страна, където е проведено следствието? Много просто. Защото френската държава се интересува от резултатите на всеки съдебен процес - от установяването на престъплението до осъждането на извършителите.
А у нас все така се случва, че значение има не това, което става в съдебната зала, а онова, което е край нея. Защото в много случаи контекстът се оказва по-важен от самото дело, а не може да се пренебрегне и антуражът на обвинените - и явният, и скритият. Освен набъбналото до 60 тома дело през изминалите 9 години съдебните анали крият още интересни факти за процеса, който малко български медии следят. Още през 2002 г. френският вестник "Фигаро" пише: "Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група"
Вестникът твърди, че противно на очакванията на френските криминалисти, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Те се питат каква е тайната роля, която би могъл да е изиграл магистратът - баща на заподозрения (двамата подсъдими са на свобода срещу парична гаранция по 2000 лв.). Заглавието на съобщението е
"Френската полиция се сблъсква с българската мафия"
По-късно, на 4 ноември 2002 г., цялата варненска прокуратура, както и 11 варненски съдии си правят отвод по случая с писмо до ВКП. През януари 2003 г. днешният френски президент Никола Саркози, тогава вътрешен министър, пристига на посещение в София и пита тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за развоя на делото за убийството на българския студент.
Едва тогава то е разпределено в шуменския съд, където продължава повече от 4 години. През есента на 2008 и сегашният министър на правосъдието Рашида Дати задава същия въпрос на София. И сега всички получиха отговора - втора оправдателна присъда.
"Тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това редовно се отбелязва в докладите на Европейската комисия", отбелязва още френският посланик в писмото си от 22 януари.
Ако имате доверие в българското правораздаване, попадате сред 17-те процента български граждани, които му вярват според последния Евробарометър. За сравнение, почти всеки втори европеец има доверие в съда. А мнението на европейските институции поразително съвпада с мнението на българските граждани. И вероятно затова българската държава е най-често осъжданата от Европейския съд в Страсбург. Само че предпочита да плати за това с парите на своите граждани, вместо да заработи по европейски. А делото "Борилски" не е просто нелеп криминален случай и "незнаков", както биха го определили управляващите. Напротив - изключително знаков е за българската съдебна система, в която с потресаваща честота
Наказателният кодекс се превръща в оправдателен
Знаем, че съдът трябва да бъде строг, но справедлив. Но отдавна вече е ясно, че тази държава не принадлежи на гражданите. И съдът не им принадлежи. Значение за държавата и съда имат други интереси, поставени над тези на гражданите. И не е нужно дълбоко вглеждане в събитията, които се случват тук, за да се види, че грижата на тази държава не е как да гарантира свободите на гражданите си, а как да им ги отнема, не как да насърчи инициативността им, а как да я смаже. Не как да ги направи достойни граждани, а как да ги корумпира. Тя принадлежи сама на себе си - кой ще кара трамвая и кой ще върти обръчите... Такава държава не може сама себе си да осъди.
И ако един ден все пак сегашните недосегаеми прекрачат прага на някой затвор, ще можем да кажем, че нещата се се променили. А "знаковите" дела затова са знакови - защото най-ясно показват състоянието на системата. И тъкмо по тази причина вторачването в тях и отвън, и отвътре ще продължи.
----------------------------------
Това е материал, публикуван на 26 януари 2008 г. във в.Дневник. Днес убийците получиха минимални присъди, прочетени в тяхно отсъствие. Вместо да бъдат в ареста като заподозрени в убийство, те изчезнаха яко дим. Съдиите очевидно не са били особено изненадани.Въпросът е какво всъщност се е променило
Тъкмо тази "добра" новина да грабне сърцата на публиката, и френският посланик я "сюрпризира" със съобщение до медиите по случая "Борилски": "Посланикът на Франция в България г-н Етиен дьо Понсен приема с голямо учудване и неразбиране съдебното решение от 21 януари 2009 г. на великотърновския съд, оправдаващо двамата подсъдими за жестокото убийство чрез нанасяне на 93 удара с нож на младия Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж."
Важен момент в този случай е, че
френските криминалисти бързо разкрили
евентуалните извършители, след като иззели веществени доказателства - косми в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет е и материал изпод ноктите на жертвата. Разследващите във Франция стигнали до двама съученици на убития варненец - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Установили, че веществените доказателства съвпадат с ДНК профилите им. Самият Борилски е описан като интелигентен, ведър и много успешен млад човек, който, завършвайки магистратура по право в Сорбоната, работи в престижна компания в Париж. Според едната версия двамата са искали от приятеля си да участва във фалшифициране на пари и документи, а според другата - просто заради грабеж.
Като основни причини за оправдателната присъда в България българските магистрати изтъкват липсата на мотиви за убийството. Подсъдимите твърдят, че са участвали в побой, но след тях е имало други посетители. Доказателствата на френските служби включват и присвоения от подсъдимите телефон на жертвата и негова кредитна карта. Според разследващите
събраният материал е напълно достатъчен
двамата да получат осъдителни присъди. Те обаче са оневинени и от Шуменския районен, и от Великотърновския апелативен съд.
Очевидно казусът влиза в тези 95% "успешни" дела, които не могат да се таксуват като знакови. Но защо тогава се налага да се намесва лично посланикът на чуждата страна, където е проведено следствието? Много просто. Защото френската държава се интересува от резултатите на всеки съдебен процес - от установяването на престъплението до осъждането на извършителите.
А у нас все така се случва, че значение има не това, което става в съдебната зала, а онова, което е край нея. Защото в много случаи контекстът се оказва по-важен от самото дело, а не може да се пренебрегне и антуражът на обвинените - и явният, и скритият. Освен набъбналото до 60 тома дело през изминалите 9 години съдебните анали крият още интересни факти за процеса, който малко български медии следят. Още през 2002 г. френският вестник "Фигаро" пише: "Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група"
Вестникът твърди, че противно на очакванията на френските криминалисти, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Те се питат каква е тайната роля, която би могъл да е изиграл магистратът - баща на заподозрения (двамата подсъдими са на свобода срещу парична гаранция по 2000 лв.). Заглавието на съобщението е
"Френската полиция се сблъсква с българската мафия"
По-късно, на 4 ноември 2002 г., цялата варненска прокуратура, както и 11 варненски съдии си правят отвод по случая с писмо до ВКП. През януари 2003 г. днешният френски президент Никола Саркози, тогава вътрешен министър, пристига на посещение в София и пита тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов за развоя на делото за убийството на българския студент.
Едва тогава то е разпределено в шуменския съд, където продължава повече от 4 години. През есента на 2008 и сегашният министър на правосъдието Рашида Дати задава същия въпрос на София. И сега всички получиха отговора - втора оправдателна присъда.
"Тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва за жалост и на базата на един съвсем конкретен случай продължаващите затруднения, които за сетен път изпитват правосъдните институции да произнасят наказателни присъди. Това редовно се отбелязва в докладите на Европейската комисия", отбелязва още френският посланик в писмото си от 22 януари.
Ако имате доверие в българското правораздаване, попадате сред 17-те процента български граждани, които му вярват според последния Евробарометър. За сравнение, почти всеки втори европеец има доверие в съда. А мнението на европейските институции поразително съвпада с мнението на българските граждани. И вероятно затова българската държава е най-често осъжданата от Европейския съд в Страсбург. Само че предпочита да плати за това с парите на своите граждани, вместо да заработи по европейски. А делото "Борилски" не е просто нелеп криминален случай и "незнаков", както биха го определили управляващите. Напротив - изключително знаков е за българската съдебна система, в която с потресаваща честота
Наказателният кодекс се превръща в оправдателен
Знаем, че съдът трябва да бъде строг, но справедлив. Но отдавна вече е ясно, че тази държава не принадлежи на гражданите. И съдът не им принадлежи. Значение за държавата и съда имат други интереси, поставени над тези на гражданите. И не е нужно дълбоко вглеждане в събитията, които се случват тук, за да се види, че грижата на тази държава не е как да гарантира свободите на гражданите си, а как да им ги отнема, не как да насърчи инициативността им, а как да я смаже. Не как да ги направи достойни граждани, а как да ги корумпира. Тя принадлежи сама на себе си - кой ще кара трамвая и кой ще върти обръчите... Такава държава не може сама себе си да осъди.
И ако един ден все пак сегашните недосегаеми прекрачат прага на някой затвор, ще можем да кажем, че нещата се се променили. А "знаковите" дела затова са знакови - защото най-ясно показват състоянието на системата. И тъкмо по тази причина вторачването в тях и отвън, и отвътре ще продължи.
----------------------------------
Това е материал, публикуван на 26 януари 2008 г. във в.Дневник. Днес убийците получиха минимални присъди, прочетени в тяхно отсъствие. Вместо да бъдат в ареста като заподозрени в убийство, те изчезнаха яко дим. Съдиите очевидно не са били особено изненадани.Въпросът е какво всъщност се е променило
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
